мисли

Болестта измъчва тялото, а не душата.
Времето разкрива истината.
Ако си умен, бъди трудолюбив като пчела.
Надеждата е последната утеха в нещастието.
Да живееш значи да се бориш.
Лъжата няма предели.
Обучавайки другите, се учим самите ние.
Късно е да се предпазваш в разгара на нещастието.
Ако искаш да те обичат, обичай!
Най-много мъчи неизвестното.
Който не носи на онеправданите бързо спасение, той им го отказва.
И след лоша реколта трябва да се сее.
Голям подвиг е да вършиш това, което трябва, а не това, което искаш.
Късно е да се отказва да носи ярема този, който го е поел върху себе си.
Животът е странстване.
Ленивият вреди на себе си.
Който има много, иска повече.
Редкостта на нещата увеличава тяхната стойност.
Истинската радост е сериозно нещо.
Несправедливата власт не е дълга.
Прибързаността е сама по себе си забавяне.
Порокът на младите е неумението да ръководят страстите си.
Законът трябва да бъде кратък.
През тръни към звездите.
Дълъг е пътят на поучението, кратък и успешен с примери.
Най-доброто лекарство срещу гнева е времето.
Никой не харесва този, от когото се страхува.
Не е свободен този, който е роб на тялото си.
Почивка без наука е смърт.
Самото желание да се оздравее е вече част от оздравяването.
Мълвата вече е добавила излишното.
И животът като бяснята се цени не по дължината си, а по съдържанието.
Всеки човек, който се тревожи за бъдещето, е нещастен.
Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече.