Един мамут разказва

Мъртвите животни не могат да говорят, но въпреки това понякога ни казват много важни неща. Има една уникална история, която е повтаряна от много животни, но нито едно от тях не я разказва в такива детайли и така достоверно, както един мамут. Самата история е доста проста - мамутът е умрял от внезапна смърт. Неговото тяло се е замразило за часове. Когато няколко хиляди години по-късно откриват тялото му в Сибир, се оказва, че тялото му е толкова добре запазено, че кучетата лакомо се нахвърлят върху него преди да бъдат спрени от стопаните си. Тялото на мамута дори не било започнало да се разлага запазено от студа в самотния му гроб.



Все още неразкритото тяло на открития на 17 октомври 1999 година мамут. 23.000 - годишното животно е открито в Сибир с помощта на радар, а след това е изрязан целия блок около него за да го транспортират недокоснат до лабораториите, където са направени изследванията.



Има много истории за мамути, бродещи из ледените простори на Северна Европа и Сибир. Винаги съм се чудил откъде намират достатъчно храна, за да поддържат жизнените функции на огромните си тела, на място, където има толкова малко растения. Сибирския мамут най-накрая дава отговор на този въпрос - тези равнини са били не ледени, а субтропични, а в съседни, отдалечени райони са намерени доказателства за съществуването на степна растителност.

В стомаха на мамута и дори в неговата уста са намерени растения, доста добре запазени от екстремните температури. И познайте какво - всички растения са от видовете, срещани в субтропичните климатични зони. Именно те направиха от този мамут и неговата история истинска сензация, защото веднага възниква въпроса: какво търсят субтропични растения в устата на мамут, замръзнал толкова бързо, че дори не е успял да започне да се разлага?

Всичко на тропиците се разлага много бързо под действието на топлината и интензивната слънчева радиация. Никаква мъртва органичнаматерия не може да избегне действието на тези сили, т. е. няма начин умрелият мамут да не е изпитал влиянието им. Ако беше изложен на тези фактори дори само за един ден, щеше да има видима разлика в състоянието на трупа. Но никакви следи от разлагане не са открити потялото на мамута. Единственото възможно заключение, е че климатът се е сменил от субтропичен до арктичен за много кратко време. Това именно е най-интересната част от историята на мамута.

Поддръжниците на теорията за катаклизмичната еволюция правят този мамут един от главните й аргументи. Всички останали или се опитват да я заобиколят, или да обяснят по някакъв смешен начин. Въпрек това мамутът доказва по категоричен начин, че има възможност за драстична смяна на климата практически само за миг. Не говорим за промяна от няколко градуса географска ширина или дължина, а за огромна промяна, чиято същност показва, че климатичните зони са се завъртяли с поне четвърт от земното кълбо. Това в действителност показва, че разположението на полюсите също се е променило. При това то не е станало, както някои последователи на катаклизмичната еволюция смятат - постепенно, а изведнъж, за по-малко от ден. Този факт добавя още повече "лютиви подправки" към историята на мамута, тъй като официалната наука ( науката, която учим в училище ) все още не е "твърдо" убедена във верността на теориите за преместване на полюсите, а сега й се налага да приеме, че такава смяна не само е станала, но е приключила за един ден!

Един много важен въпрос е въпроса за силата ( силите ), предизвикали такава драматична промяна, и дали са способни да го направят няколко пъти в историята на планетата. Защото ако полюсите наистина могат да "скачат" от едно място на друго, отдалечено на хиляди километри, то следите от ледникова дейност по цялото кълбо доказват, че те наистина са го правили. Този факт показва че няма смисъл в твърденията, че облак преминаващ космически прах би могъл да предизвика продължителното застудяване в Северното полукълбо, известно като последната ледена епоха. Освен това изследвания от последните деситилетия показват, че когато в едното полукълбо е имало застудяване на климата, в другото също е имало такова застудяване. Такива ситуации могат идеално да се обяснят с изместване на полюсите. Излиза, че ледените епохи не са изолирани случаи, а просто стават на местата, където са се намирали арктичните и антарктичните райони в момента на застудяването. Въпросът за силите, предизвикали това движение все още е без отговор, но може би вече сме близо до него.

НАСА ( САКА - Северно Атлантическа Космическа Агенция ) подвърди представата за Вселената като електромагнитна структура. Главния принос за това имаше откритието, че системите от пръстени и луни около газовите планети следват линиите на техните електромагнитни полета. Както и да го въртим, излиза че електромагнетизма определя разположението на материята ( следователно и на полюсите ). От това следва, че промяната в електромагнитното поле може да е причина за "скока" на полюсите.

Учени от университета в Лайпциг са разработили модел, според който нашата планета функционира като едно огромно динамо. Металите и скалните късове имат магнитни свойства. Когато техните магнитни линии се пресекат, механичната енергия се превръща в електрична и планетата се зарежда електромагнитно. Така планетата изгражда свое собствено магнитно поле. Изследването на Лайпцигския университет доказва също, че системата е много нестабилна.

Знае се, че електромагнитните полета могат да сменят поляритета си. Това разбира се важи и за земното магнитно поле. Планинските хребети са свидетелство за това. Те са се формирали един след друг по време на големите катаклизми от потоците лава, бликащи от океанското дъно. При изстиването на лавата, магнитните частици запазват тяхната посока, следователно те показват разположението на магнитните полюси ( които са близо до географските ) в момента на застиването. Насочеността на магнитните частици показва, че тези катастрофи са били съпътствани от смяна на разположението на полюсите. Измерванията на магнитните частици са направени в различни хребети и показват, че те са сменили посоката си диаметрично ( т. е. на 180 градуса ) поне 170 пъти за последните 70 милиона години.

Съществуват и теории, според които тези драматични промени в разположението на полюсите, свидетелствата за които са открити в магнитните частици на лавата, показват само най-големите катаклизми, а в същност по-малки колебания в мястото на полюсите стават доста по-често. Вече отговорихме на стария въпрос, но се озоваваме пред нов - какво предизвиква такива големи промени в магнитното поле на Земята.

Може би отговора е в електромагнитното поле на Слънчевата система. Всяко електромагнитно поле се формира според факторите, които му въздействат. Когато тези фактори се променят се променя и полето. Това означава, че добавянето на енергия променя енергийния потенциал в следствие на което се променя електромагнитнтото поле. Такива промени могат да усилят магнитното поле на определени места, но въпреки това да станат причина за глобални промени в структурата му. Ако полето се промени достатъчно, ще се промени и разположението на полюсите.

Орбитата на една планета се определя на същите принципи както и орбитата на електроните. Тя зависи от заряда, който определя мястото на планетата в магнитната структура на Слънчевата система. Следоватилно промяната на големината на заряда може да доведе до смяна на орбитата. Когато един електрон получи или освободи един фотон, неговия енергиен потенциал се променя, а заедно с това и орбитата му. Планетите могат да получат енергия при сблъсък с космическо тяло. Те освобождават енергия при вулканичните изригвания. И при двата случая може да настъпи обръщане на поляритета на планетата и дори промяна в орбитата й.

Потвърждение за това намираме в древните легенди на маите и китайците, в които намираме истории, в които се разказва, че след голямо природно бедствие Слънцето изглеждало по-малко, а Луната по-голяма.

Изглежда, че такова бедствие като преместването на полюсите на Земята с около 90 градуса за един ден се е случвало и може да се случи отново. Този факт още не е признат от официалната наука. Може би ще трябва да дочакаме такова преместване наистина да стане, за да се убедим в неговата истинност. Дано да не е така.